Рекламата и изкуството: къде и защо се разминават

Тъй като от няколко години работя в сферата на рекламата, започнах да се замислям какво всъщност е рекламата, кой и  защо я прави? Тя ни залива отвсякъде и до такава степен ни е втръснала, че всеки път оставя нещо като лош вкус в  устата, или е прекалено вулгарна, или твърде кичозна или суха и скучна, дори унижаваща клиентът, който я гледа и уж  трябва да купи. Често наподобява дебел чичко с широк врат, удобно излегнал се в кожения си стол, с повреден от  алкохола черен дроб, който с едната ръка държи дистанционното, за да сменя поп фолк каналите на огромната си плазма,  а с другата ръка навиква изтормозените си служители по мобилния си телефон. Защото този дебел чичко, замогнал се по  някакви нечестни и неясни начини през 90-те години, си мисли, че може всичко и че знае всичко за всичко. Защото той  държи парите и това го прави всемогъщ. И в крайна сметка кой създава реално рекламата - пак той - тоест някой работещ за него,  изпълняващ неговите желания и вслушващ се в неговия "вкус" (та нали бизнесът е негов, а той знае най-добре). И така  отвсякъде ни залива една смесица от пошлост, вулгарщина и безвкусица, защото рекламата един вид следва чалга  културата и мисленето, модата от 90-те.   Стремейки се да изляза от тази българска псевдокорпоративност, реших да създам www.photowishes.eu , една платформа,  чрез която да предложа различна реклама и да изявя творчеството си по един свободен и истински начин. Предлагам на  клиентите, това което съм правила до момента и в което знам, че съм добра. За мен рекламата трябва да е изкуство, да  прави светът ни по-красив, а изкуството има нужда от свобода, за да диша, за да го има. Силно се увличам по  фотографията и обичам да използвам снимков материал, който аз съм подготвила за конкретния проект. Друг важен аспект  за мен е посланието-рекламата трябва да носи послание, да придава смисъл, както е с добрия разказ, например.   Забелязвам, че в последно време има една засилена тенденция хората да бягат от офиса и от работата с фиксирано  работно време и да търсят своя начин да реализират потенциала си. Силно вярвам, че този порив за свобода ще ни направи по-щастливи и така ще промени света, като го превърне в едно по-приятно за живеене място.