БИЖУТАТА - ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА ЖЕНИТЕ

От най-древни времена, жените са намерили начин да „говорят“, изразявайки негласно своите чувства и мисли с помощта на бижута и различни други аксесоари – негласно, тъй като, както знаем, твърде дълго време дамите са били с незавиден и силно ограничен социален статус.
Цвете в косите, загадъчно преметнат шал около раменете или дори позицията на пръстен върху ръката са малко примери от историята за това как жените могат да изразяват любов, гняв, непримиримост, подкрепа или неодобрение, без изобщо да се налага да помръдват устни.

ЛЮБОВ и БРАК

Най-ранните сватбени „халки“ са били повече признание за любов и "собственост", отколкото жест за обвързване. Първоначално бижута с такъв смисъл са се носили на китките, глезените и по останалите открити части от ръцете или краката - предполага се, че още пещерният човек е изразявал любовта си с прелюбопитен начин: с изработено от кожа, корени или треви въже, мъжът връзвал ръцете и краката на своята избраница... за да не избяга. Подобно "брачно бижу" със сигурност не обещавало трайност, на каквато в крайна сметка са се надявали в брачните взаимоотношения. Не минало много време и предприемчивият древен човек започва да използва кости или черупки, за да направи бижута, а от римско време, вече са и добре познатите класически златни пръстени.
Всъщност пръстените отдавна се използват от жените, за да покажат на околните семейния си статус и/или емоциите си като цяло. Класическият ирландски пръстен „Кладах“ (Claddagh) е идеалният пример: носен с „главата“ надолу (а именно с обърнато надолу сърце) е сигнал, че сърцето на жената е свободно и все още предстои да бъде спечелено; но когато сърцето е в правилна позиция, то тя е отдала любовта си и е намерила своя спътник в живота.

ТАЙНИ
Освен като показател за семейния статус, бижутата са били използвани и като своебразно скривалище – например, за да се скрие кичур коса, спомен от скъп човек или дори любовник, а също така били показател за богатство и високо социално положение.
Били са времена, когато не просто е било забранено за една жена да изказва на глас мислите си, но е и било повече от опасно. Дори най-прочутата и могъща английска кралица Елизабет I е трябвало да бъде предпазлива и да крие добре своите тайни и слабости. Малко след като се възкачва на трона, тя нарежда да ѝ бъде изработен медальон, в който впоследствие криела две изображенията – своето и на трагично известната си майка Ан Болейн (обвинена във вещерство, кръвосмешение, изневяра, предателство, заговор срещу краля, и въпреки неубедителните доказателства срещу нея, осъдена и обезглавена в Лондонския Тауър на 19 май 1536 г.). Кралица Елизабет I не само, че почти не е познавала своята майка (била е на две години, когато я губи), но и не е имала правото свободно да говори за нея и затова е държала в дълбока тайна своята скръб и любов.

Дамите са използвали и ефектните бижута-медальони за транспортиране на съобщения по време на войни, за да скрият отрова или смъртоносни хапчета, с които да си помогнат да получат власт или дори спасение, а също така са пазели в тях и религиозни изображения, когато се е налагало да крият истинската си вяра по време на гонения.