Димитрина Игнатова Цонева - Кога и от кого се произнася основният тост?
Каква е функцията на наздравицата?
Кога и от кого се произнася основният тост?
проф. д-р Димитрина Игнатова Цонева ни разясни, че наздравицата (тостът) е кратко, емоционално и целенасочено изказване по време на празнична трапеза по актуална за дадената аудитория тема. Основните й функции са: емотивна (свързана със създаването на подходящ микроклимат за провеждането на тържеството), организационно-делова и информативна. В разговорната реч разполагаме с три синонима за приветствена реч при гощавка: напивка, наздравица, тост. Значенията на напивка са: 1. Напитка. 2. Действие на глагола напивам. ("Кървава да вдигна напивка, от коя и любов немее" Хр. Ботев).
Съществителното тост в българския език е дошло от английски език. Там тя е полисемантична допълва професор Цонева: 1. Препичам (филии, хляб и пр.) на огън; 2. Припичам се (грея се) на огъня; 3. Вдигам тост/ пия наздравица за ...; 4. (прен) Наздравица, тост; 5. (прен.) Лице/събитие, за което се пие наздравица; 6. (прен.) Лице (особено жена), което е обект на всеобщо възхищение.Според Димитрина Цонева в нашия език е дошла с първото си преносно значение. Независимо, че битува само от един век в езика ни, думата тост се налага все повече и повече (32 % от анкетираните са я предпочели в съчетание: вдигам тост за ... (76 % от предпочелите думата тост) тост за здраве, благополучие, любов (22 %) и тост за твое здраве (2 %). Някои долавят известна разлика в семантиката на синонимите тост и наздравица: тост - при официални случаи, при по-тежка обстановка; наздравица - в домашна обстановка.
Съществителното наздравица е най-предпочитано (67,5 % от анкетираните го използват). В Българския тълковен речник нейното лексикално значение е "Думите, които се казват, преди да се пие за здравето на някого" (пия наздравица). Това тълкуване обяснява до известна степен използването й в по-тесен семантичен кръг. Анкетираните я тълкуват по следния начин: пожелание за здраве; пожелание да е/са живи и здрави; думите, които се казват, преди да се пие за здравето на някого; наричане за нещо; пожелания при тържества за успехи; поздрав към най-близките.
"Единични са хората, които тълкуват наздравицата като пожелание за нещо добро, радостно, хубаво, спомен за нещо, уважение към домакините" казва Димитрина Игнатова Цонева
Със значение поздрав са обобщили наздравицата и тоста 23 анкетирани, а 97 - като пожелание. Само 4 са го определили като "чукане на чаши". Останалите 26 не са отговорили на въпроса: "Какво според Вас означава думата тост?"
Някои от анкетираните смятат, че щом се произнесе "Наздраве", това е самият тост. Затова 42 % от тях посочват, че всеки път, когато вдигат чашата с питие, си пожелават "Наздраве!". По-голямата част (56 %) употребяват тази дума като завършек на своята извънредно кратка трапезна реч.
Проблемът всъщност е в съществената част, в предхождащия я текст. Въпреки че много човешки добродетели или човешки взаимоотношения могат да получат признание и да намерят място в същинската част на текста, досегашните ни наблюдения, подкрепени от отговорите на анкетираните, показват скованост, бедност на изказа, липса на фантазия и достатъчна емоционалност. Темите, за които в компания анкетираните са посочили, че вдигат наздравица са: здраве - 72,5 %, успехи - 22 %, щастие - 13 %, любов - 6 %, дълголетие - 5 %, за конкретния празник - 5 % и по няколко души са посочили - приятелството, доброто настроение, новите срещи, мира, добрите взаимоотношения, за присъстващите, за жените.
Димитрина Цонева
проф. д-р Димитрина Игнатова Цонева ни разясни, че наздравицата (тостът) е кратко, емоционално и целенасочено изказване по време на празнична трапеза по актуална за дадената аудитория тема. Основните й функции са: емотивна (свързана със създаването на подходящ микроклимат за провеждането на тържеството), организационно-делова и информативна. В разговорната реч разполагаме с три синонима за приветствена реч при гощавка: напивка, наздравица, тост. Значенията на напивка са: 1. Напитка. 2. Действие на глагола напивам. ("Кървава да вдигна напивка, от коя и любов немее" Хр. Ботев).
Съществителното тост в българския език е дошло от английски език. Там тя е полисемантична допълва професор Цонева: 1. Препичам (филии, хляб и пр.) на огън; 2. Припичам се (грея се) на огъня; 3. Вдигам тост/ пия наздравица за ...; 4. (прен) Наздравица, тост; 5. (прен.) Лице/събитие, за което се пие наздравица; 6. (прен.) Лице (особено жена), което е обект на всеобщо възхищение.Според Димитрина Цонева в нашия език е дошла с първото си преносно значение. Независимо, че битува само от един век в езика ни, думата тост се налага все повече и повече (32 % от анкетираните са я предпочели в съчетание: вдигам тост за ... (76 % от предпочелите думата тост) тост за здраве, благополучие, любов (22 %) и тост за твое здраве (2 %). Някои долавят известна разлика в семантиката на синонимите тост и наздравица: тост - при официални случаи, при по-тежка обстановка; наздравица - в домашна обстановка.
Съществителното наздравица е най-предпочитано (67,5 % от анкетираните го използват). В Българския тълковен речник нейното лексикално значение е "Думите, които се казват, преди да се пие за здравето на някого" (пия наздравица). Това тълкуване обяснява до известна степен използването й в по-тесен семантичен кръг. Анкетираните я тълкуват по следния начин: пожелание за здраве; пожелание да е/са живи и здрави; думите, които се казват, преди да се пие за здравето на някого; наричане за нещо; пожелания при тържества за успехи; поздрав към най-близките.
"Единични са хората, които тълкуват наздравицата като пожелание за нещо добро, радостно, хубаво, спомен за нещо, уважение към домакините" казва Димитрина Игнатова Цонева
Със значение поздрав са обобщили наздравицата и тоста 23 анкетирани, а 97 - като пожелание. Само 4 са го определили като "чукане на чаши". Останалите 26 не са отговорили на въпроса: "Какво според Вас означава думата тост?"
Някои от анкетираните смятат, че щом се произнесе "Наздраве", това е самият тост. Затова 42 % от тях посочват, че всеки път, когато вдигат чашата с питие, си пожелават "Наздраве!". По-голямата част (56 %) употребяват тази дума като завършек на своята извънредно кратка трапезна реч.
Проблемът всъщност е в съществената част, в предхождащия я текст. Въпреки че много човешки добродетели или човешки взаимоотношения могат да получат признание и да намерят място в същинската част на текста, досегашните ни наблюдения, подкрепени от отговорите на анкетираните, показват скованост, бедност на изказа, липса на фантазия и достатъчна емоционалност. Темите, за които в компания анкетираните са посочили, че вдигат наздравица са: здраве - 72,5 %, успехи - 22 %, щастие - 13 %, любов - 6 %, дълголетие - 5 %, за конкретния празник - 5 % и по няколко души са посочили - приятелството, доброто настроение, новите срещи, мира, добрите взаимоотношения, за присъстващите, за жените.
Димитрина Цонева